Здравейте, имам един въпрос относно възможното изменение на лихвения процент по кредита. В договора за кредит е записано, че за определянето на референтен лихвен процент по кредита се ползва индекс ПРАЙМ на банката, който се определя от съответната комисия. Това означава ли, че банката по свое усмотрение може да увеличава този индекс, респективно да повишава лихвата по кредита. Питам защото, в друга банка лихвеният процент е обвързан с EURIBOR, който би трябвало да е обективен и независим, т. е. в този случай изменението настъпва само ако има промяна в посочения пазарен индекс.

Редактирано от потребител 18 март 2020 г. 15:12:18(UTC)  | Причина: Не е посочена

Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Искам да попитам, понеже във връзка с потребителски кредит съм представил пред банката декларация- съгласие от работодател, че работната ми заплата ще бъде превеждана по банкова сметка във определена банка. От работодателят ми каза, че това създавало задължение за него заплатата да ми бъде превеждана по сметка в тази банка. Дали при рефинансиране ще е възможно да прехвърля работната си заплата към друга банка.

А стандартна практика ли е да се отквират две сметки в една и съща банка - една по която се превежда работната заплата и една която обслужва кредита. За мен по-добрия вариант е да имам една сметка, по която да се извършва директен дебит за вноските. Питам защото срещнах мнение, че ако средствата не постъпват по сметката, която обслужва кредита има шанс да се увеличи вноската и да не се ползват вече префернциалните условия на банката, произтичащи от превод на работна заплата

Редактирано от потребител 27 март 2020 г. 10:37:35(UTC)  | Причина: Не е посочена

здравейте,
Т.к. въпросът ми е свързан с точно тази тема реших да не отварям нова.
Може би не съм единствения, но подписах предварителен договор за покупка на апартамент на 20 февруари, когато светът нямаше никаква представа или идея, че от 10к-15к заразени китайци може да се ескалира до една от най-влиятелните икономически кризи на последните десетилетия за по-малко от месец. Като звършил икономист прецених,че времето и икономическата ситуацията тогава е благоприятна за инвестиция в имот, а и калкулациите ми излизаха доста привлекателни. Класирахме се за най-ниския лихвен процент по ипотечен кредит предлаган на пазара и стартово вноската ни ще отнема под 20% от общия доход на домакинството ни. Очаквах някакво икономическо сътресение да се появи в идните година-две, но не и да ни удари още преди края на сделката.
И така стигаме до въпроса и предложението ми за продължение на темата:
Как мислите, че ще се променят ипотечните лихвени проценти в следващите периоди и до къде могат да се изкачват процентите?
Имам 2 логики: 1. Банките ще оставят ниски проценти, но ще вдигнат мерките за отдаване на кредит.Тази ми се струва по-малко вероятна; 2. Банките ще вдигнат лихвените проценти, поради увеличението на лошите кредити и риска, който поемат спрямо клиентите си.
Относно по-горната лична ситуация, започнах да обмислям вариант за отказване от сделката с реализиране на не-малка загуба от нея, с идеята да не се заробвам с голям кредит в рискова икономическа обстановка. Съвет относно личната ми драматична ситуация ще бъде много полезен.
Ясно ми е,че никой не може да предвиди ситуацията, но исках да започна дискусия по темата и да видя чужди гледни точки на вещи икономисти.
Блгодаря предварително!

П.С. т.к. не следя такива форуми може да ми препоръчате по-активен и посещаван форум или подобно, където да следя коментари по темата.

Кредитът е стоката, която продава банката. Лихвата е нейната печалба. След като инфлацията е увеличаване на индекса на потребителските цени, кое ще попречи и на банките да повишат цената на своята стока за да не може инфлацията да "изяде" печалбата. Малко е опростен модела, но така би трябвало да работи в при нормален икономически цикъл.

Да допълня само, че в Договорите за кредити на някои банки има член, който касае форсмажорни обстоятелства. Разбира се финансови неопреодолими сили. Това са например покачване на индекса на потребителските цени повече от 1,5 или 2,0% на месечна база. На български - инфлация над 1,5 или 2% на месец. При настъпването на такова събитие, банката може да предприеме действия. Такова събитие изглежда като невероятно. По-голямата защита на сегашните лихвените равнища, освен чисто финансовите, които са посочени от Сашо Бетов, са и това, че банките работят в конкурентна среда и едва ли ще изберат да се прострелят в крака с повишаване едностранно на лихвите само при тях. Просто клиентите ще рефинансират от друга банка, която не го е направила. При картел - не знам. Той е незаконен.

Хубав ден!

Редактирано от потребител 04 април 2020 г. 8:57:29(UTC)  | Причина: правописна грешка

Здравейте,

Лихвата по кредитите се състои от фиксирана надбавка на банката + променлива компонента.
Например : лихва от 3% = 2,83%+0,17%
2.83% е фиксираната надбавка, която отразява оценката за кредитния риск на профила на клиента.
0.17% е променливата, която при различните банки се изчислява по различна методика и има различни стойности, но като цяло зависи от лихвите по депозитите.
"Пряко прилагане" означава, че променливата компонента в лихвата е конкретна величина, при която не са взети предвид теглата/обемите и чиято стойност е пубикувана в официалната статистика на БНБ.

При Алианц и ДСК има пряко прилагане, защото променливата им е както следва :

Алианц :

Базов депозитeн индекс на физически лица (БДИФЛ) представлява ефективен годишен лихвен процент по Срочни депозити, в левове, над 1 ден до 2 години на сектор Домакинства в банковата система в България.
Тъй като към датата на приемане на настоящата Методика, БНБ изчислява агрегираната стойност на лихвения процент в левове, над 1 ден до 2 години на сектор Домакинства, Банката не изчислява БДИФЛ, а го прилага директно въз основа на данни от Таблицата от Лихвената статистика от следната колона:  Домакинства, Срочни депозити, в левове, над 1 ден до 2 години;

Цялата методика на Алианц :

https://www.allianz.bg/content/dam/onemarketing/cee/azbg/bank/pdfs/Methodology_v12_retail_final_accepted.pdf

ДСК :

По договори за кредит , сключени след 01.07.2018 г. Се прилага РЛП, представляващ „ Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата със срок над 1 ден до 2 години.

Цялата методика на ДСК:

https://dskbank.bg/docs/default-source/%D0%B6%D0%B8%D0%BA/%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BB%D0%BF.pdf
Т. – и двете банки прилагат един и същи индикатор и вземат стойността му от таблицата, публикувана в лихвената статистика на БНБ. Към момента тази стойност е 0,13%.

Другият вид – "Средно претеглено" – когато променливата е средно претеглена величина от няколко величини - т.е взети са превид теглата/обемите на отделните величини.
Например ОББ - РЛП се изчислява по следната формула:
РЛП = 𝐃𝐞𝐩𝐨𝐬𝐢𝐭 𝐑𝐚𝐭𝐞 𝐇𝐇 𝐁𝐒 / (𝟏 − 𝐌𝐑𝐑)
Където 𝑫𝒆𝒑𝒐𝒔𝒊𝒕 𝑹𝒂𝒕𝒆𝑯𝑯𝑩𝑺 - Лихвен процент по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки над 1 ден до 2 г., както и овърнайт депозити, във валутата на кредита, на домакинства. Този индикатор се изчислява от Българската народна банка /БНБ/ като средно претеглена стойност за банковата система.
Формулата, която изчислява ‘Deposit Rate HH BS’ е следната:
𝐃𝐞𝐩𝐨𝐬𝐢𝐭 𝐑𝐚𝐭𝐞 𝐇𝐇 𝐁𝑺 = 𝑫𝒆𝒑𝒐𝒔𝒊𝒕 𝑹𝒂𝒕𝒆 𝑯𝑯𝑻 𝒙 𝑽𝑯𝑯𝑻 + 𝑫𝒆𝒑𝒐𝒔𝒊𝒕 𝑹𝒂𝒕𝒆 𝑯𝑯𝑶 𝒙 𝑽𝑯𝑯𝑶 / 𝐕𝐇𝐇𝐓 + 𝐕𝐇𝐇𝐎
𝑽𝑯𝑯𝑻 – Обемите на депозитите на домакинства с договорен матуритет между 1 ден и 2
години във валутата на кредита, налични на сайта на БНБ
𝑽𝑯𝑯𝑶 – Обемите на депозитите на домакинства с матуритет овърнайт и валута,
валутата на кредита, публикувани на сайта на БНБ.

Когато във формулата участват и обемите / теглата, резултатът е средно претеглена величина.

Повече подробности за методиката на ОББ -тук :
https://www.ubb.bg/downl...na-fizicheski-lica-2.pdf

При други банка променливата е още по сложна формула, в която участват повече от две величини, включително може да е намесена инфлацията, минимални задължителни резерви по депозити на домакинства, разход за фонд за гарантиране на влоговете в банките, безрисков лихвен процент, приложим за България; корекция за промяна на пределната цена на ресурса и др.

Редактирано от потребител 23 октомври 2020 г. 22:43:47(UTC)  | Причина: Не е посочена