Здравейте! Продължавам с публикациите, взаимствани от личния ми блог, както вече писах в темата си "Как да спестявам/инвестирам?". Първата такава публикация можете да прочетете в темата "Как да спестяваме? Моите 12 съвета.", а втората - в темата "Желаете да инвестирате? Ето какво трябва да знаете". В текущата тема ще се опитам накратко да обясня моето разбиране на тема "Споделено финансиране". Умишлено избягвам ревюта на платформи и/или преглед на личното ми портфолио, а споделям информация, която евентуално може да е полезна или поне интересна на по-широка публика. Всичко написано по-долу е с развлекателен характер. Не забравяйте, че аз не съм инвестиционен консултант и нямам право да давам инвестиционни съвети под никаква форма. Само споделям своето мнение.

---

Споделеното финансиране дава възможност на физическо или юридическо лице да получи определен финансов ресурс без да използва традиционните банкови услуги. Вместо това се разчита на модел на финансиране, при който голям брой хора допринасят с малки суми срещу съответно обещание за печалба върху своята инвестиция. Споделеното финансиране се появява в началото на този век, но набира особена популярност в годините след финансовата криза, след като традиционните банки се отдръпват от по-рисковото кредитиране, в опит да се стабилизират. От 2008 г. до сега платформите за споделено финансиране се развиват с изключителна скорост, а индустрията за споделено финансиране е сред най-бързо развиващите се сегменти в областта на финансите изобщо. Но защо е така? Удобството и бързината, които предлагат, са високо оценени, както от страна на кредитополучателите, така и от страна на инвеститорите. Липсата на посредник позволява този тип платформи да работят ефективно с много ниски такси, а спестените пари се връщат под формата на доходност за инвеститорите. Бизнес моделът, при който платформите разчитат на оригинатори също е изключително успешен. Когато кредитите са отпуснати от опитни и стабилни финансови институции, това дава спокойствие на инвеститорите, че кредитополучателите са минали процесите и проверките преди одобрение, които всяка компания за кредитиране използва и развива (макар и в някои случаи стандартите за оценка на риска да са доста занижени). От друга страна този модел позволява на оригинаторите, които предлагат свои кредити на платформите, да доразвиват бизнеса си, използвайки ресурсите, които получават. Това са отношения, при които (почти) всички печелят и затова все повече компании, отпускащи кредити, се присъединяват към P2P/P2B платформи. P2P & P2B Споделеното финансиране се дели основно на два модела, P2P (Peer-to-peer) и P2B (Peer-to-business). При P2P финансирането, на теория, се извършва директна връзка между заемодател и кредитополучател. В реалния живот процесът е малко по-сложен: Кредитополучател търси финансиране от небанкова институция (типично познатите ви бърз или потребителски кредит). Тази небанкова институция се нарича кредитен оригинатор (спокойно можете да си представите произволна компания, отпускаща бързи кредити, чиято реклама сте видели многократно по телевизията, повечето работят точно така). Кредитният оригинатор евентуално одобрява отпускането на съответния заем и предоставя нужните на кредитополучателя средства, след което го публикува в споделен пазар (Marketplace). Този Marketplace (или платформа за P2P инвестиции), от своя страна, дава възможност на своите потребители да участват с избрана сума в дадения кредит, срещу определен % възвръщаемост на своята инвестиция. Това дава достъп на кредитния оригинатор до евтини (по неговите стандарти) средства и което е още по-важно - само когато са му необходими. Индивидуалният инвеститор типично очаква около 10% годишна възвръщаемост от инвестицията си, а кредитният оригинатор съответно разликата между договорения с клиента си годишен процент на разходите (лихви и всевъзможни такси) и обещания дял за индивидуалните инвеститори (тази разлика обикновено е значителна). P2P платформите от своя страна се делят на 2 вида. При едните, платформата играе роля на връзка между инвеститори и 1 или повече кредитни оригинатори. При другите, платформата сама по себе си е кредитен оригинатор и работи директно с крайни клиенти (т.е. имаме знак на равенство между P2P платформа и кредитен оригинатор). В редки случаи има и смесен вариант, при който платформата е кредитен оригинатор, но обслужва и други оригинатори. P2B финансирането е сходно. Основната разлика е, че крайният клиент не е физическо лице, а юридическо (бизнес). Т.е. осигуряваме средства, необходими за развитието на даден бизнес, било то за реклама, текущи разходи, разрастване, реновиране на офис или др. Често P2P платформи осигуряват достъп и до P2B инвестиции, но има и специализирани платформи изцяло насочени към P2B. В тези случаи обикновено платформата е и оригинатор на публикуваните P2B кредити. Какви са основните разлики? P2P и P2B имат много сходства, но и някои съществени разлики. P2P кредитите по естество са по-рискови. Често физически лица взимат бързи кредити, които в последствие не могат да обслужват, тъй като оценката на риска, която прави оригинаторът, често е занижена. За сметка на това, обикновено те идват с гаранция за обратно изкупуване. Това значи, че ако плащането на даден кредит се забави (обикновено 30 или 60 дни), кредитният оригинатор автоматично изкупува дела на всички индивидуални инвеститори и изцяло поема процеса и риска по възстановяване на средствата си. Понякога оригинаторите изплащат само главницата (това, което сме вложили), а понякога и цялата лихва натрупана от момента, в който сме инвестирали. В този случай основният риск за нас е от фалит на самия кредитен оригинатор, при което той ще изпадне в неплатежоспособност и няма да може да изпълни ангажимента си за обратно изкупуване. Доходността при този тип кредити обикновено е в порядъка на 10-14%. P2B кредитите обикновено преминават по-сериозна оценка на риска. Сумите са по-големи и съответно бизнесът кредитополучател предоставя повече доказателства, че ще обслужва кредита си. Доходността при този тип кредити обикновено е по-ниска (6-10%) и в общия случай не се предлага гаранция за обратно изкупуване. Има и платформи, които предлагат значително по-голяма доходност от бизнес кредити (16, та дори до 30%), но несъмнено с по-голямата доходност, идва и пропорционално по-голям риск. И още Има и трети тип инвестиции в споделено финансиране. Това са инвестиции в недвижимо имущество, при които участваме директно в покупката на даден имот (парцел, апартамент, къща, офис или др.), като ставаме съсобственик. В този случай обикновено се учредява дружество със специална цел (SPV), което поема управлението на съответния имот с цел препродажба или отдаване под наем, а ние получаваме печалба съответстваща на нашия % участие във финансирането на проекта. Идеята не е лоша, ако сме от типа хора, които искат да притежават нещо физически и измеримо. Очакваната доходност обикновено е в порядъка на 6-8% на годишна база, но имаме възможност за далеч по-голяма (или ниска) доходност, в зависимост от движението на пазара на недвижимо имущество. РИСКОВЕ Ще излъжа, ако кажа, че няма рискове при инвестициите в P2P и P2B. Във всяка инвестиция винаги има риск, и обикновено колкото по-голяма е очакваната печалба, толкова по-голям е рискът. Основните рискове при P2P/P2B инвестициите са следните: - Риск от неплащане на кредит С абсолютна сигурност мога да кажа, че където и колкото и да инвестираме, ще има кредити, които не се изплащат редовно/изобщо. Добре е да работим изцяло с кредити с гаранция за обратно изкупуване и минимални суми инвестирани в един кредит. В противен случай (при кредитиране без гаранция за обратно изкупуване), при неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя, започва дълъг и сложен процес по възстановяване на средствата (обикновено се управлява от кредитния оригинатор или упълномощено лице, напр. съдебен изпълнител) и може да загубим частично или изцяло инвестираните средства в конкретния кредит. - Риск от фалит на оригинатор Такъв риск има (EuroCent), има (Monego & Iute Credit Kosovo), има (Rapido) и е напълно реален. Обикновено фалит на оригинатор означава, че дадената компания се предава на ликвидатор, който да опита да събере максимално количество от средствата и задълженията към дадената компания и да ги разпредели на всички физически и юридически лица, имащи претенции срещу компанията (в това число и индивидуалните инвеститори от дадена P2P платформа). Този процес може да е труден и бавен (месеци или дори години) и със сигурност ще доведе до частични или пълни загуби на инвестираните ни средства. За щастие кредитните оригинатори са доста печеливш и процъфтяващ бизнес, стига да не занижат прекомерно изискванията си за отпускане на кредити (някои платформи предлагат оценка на риска на всеки отделен кредитен оригинатор, на база пазара на който работи, управленски екип, финансови отчети и др.). Затова е изключително важно да не концентрираме средствата си в един кредитен оригинатор. - Риск от фалит на платформа Такъв риск също има (Kuetzal) и има (Lendy), макар и да е по-малко вероятен. Това на теория не би трябвало пряко да се отрази на инвестициите ви, тъй като вашите пари не се "държат" от съответната платформа, обикновено тя е само посредник и печели определен % от всички финансирани през платформата кредити, който се заплаща от кредитния оригинатор (освен, когато платформата = оригинатор). В такъв случай обикновено се предвижда поемане на управлението от управленско дружество (възможно е да има известно неудобство или забавяне на операциите с вашите средства), което ще прекрати обявяването на нови кредити, а дружеството ще осигури спокойното приключване/изплащане на всички текущи кредити към инвеститорите. Важно е да знаете, че парите на инвеститорите по правило се държат в отделна банкова сметка, различна от сметката със собствени пари на съответната платформа. Т.е. при евентуален фалит средствата в нея не могат да бъдат използвани от платформата за изплащане на фирмени задължения към трети лица (така оперират и компаниите за електронни пари, като Revolut). Разбира се е добре да се запознаем с начина, по който всяка платформа подсигурява нашите средства, преди да решим да инвестираме. - Риск от понзи схема/финансова пирамида Този риск определено е най-неприятен и притеснителен. И със сигурност съществува. Примерите от предната категория спокойто могат да бъдат дадени тук, тъй като шанса процедурите по ликвидация на платформите да дадат очакваните резултати поне засега изглеждат малки. Иначе на практика е почти невъзможно една платформа да фалира ако работи почтено и отговорно (спазва правилата на играта). В света обаче има множество примери за напълно измамни схеми или най-малкото - престъпна безотговорност. В такъв случай на практика няма какво да направим, за да избегнем загуби. Можем ли все пак да намалим рисковете? До скоро бях написал, че правило номер едно е деверсификацията. Сега смятам, че правило номер едно е задълбоченото проучване. Преди да вложим каквато и да е по-значима сума в дадена платформа е добре да прочетем възможно най-много информация за това как работи платформата, кой я управлява, реални ли са бизнесите/клиентите, които са представени на платформата, реален ли е екипа, от колко време работи платформата и т.н.. И да се надяваме да не попаднем на следващата Kuetzal. Прекрасно разбирам, че често нямаме време, възможности или познания да извършим цялостно самостоятелно проучване, но можем поне да опитаме, както и да открием повече независими източници на информация. И тъй като рядко можем да сме абсолютно сигурни в надеждността на дадена платформа, пристъпваме към правило номер 2 - диверсификацията. Добре е да разпределим средствата си в повече платформи (препоръчвам минимум 4, но защо не и 10), много оригинатори (инвестираме не повече от 5% от всичките си предвидени средства през един оригинатор) и множество кредити (инвестираме възможно най-малки суми в максимален брой кредити на всяка платформа, като препоръчвам поне 100 кредита при P2P платформите). Избираме в платформи с добра история и репутация, оригинатори с по-висока оценка и кредити с малък до среден риск. Разбира се толерантността на всеки е различна, затова тук преценката е напълно индивидуална. Никога не инвестираме средства, от които зависим. Инвестираме само след като сме осигурили нормалните си нужди, заделили авариен фонд и се чувстваме напълно комфортно с идеята, че бихме могли да загубим част от средствата си. А това е неизбежно. Ако инвестираме достатъчно дълго, в даден момент ще настъпи събитие, описано в рисковете по-горе. Важното е да сме осигурили достатъчна доходност, от инвестициите си, която да покрие всички реалистични загуби. Не знам какво би станало по време на финансова криза (някои платформи вече са преживели успешно последната такава), но при нормални пазарни условия шансът да настъпят едновременно повече от едно неприятно събитие (фалит на оригинатори и/или платформи), поне лично за мен е пренебрежим. Точно толкова неясно е и как би се отразила една евентуална финансова криза на пазара на недвижими имоти, акции, ценни метали и стоки и други. Няма инвестиция без риск.

Редактирано от потребител 22 януари 2020 г. 10:11:01(UTC)  | Причина: Не е посочена