Здравейте! Имам следния въпрос: Просрочила съм вноските си по кредит към ДЗИ. От съдебен отдел се свързаха с мен и ми казаха, че, ако не внеса цялата просрочена сума до дадена дата, ще ме осъдят. Ако не успея да набавя парите, какво следва? Възможно ли е съдия-изпълнител да разпродаде вещите ни?

При всички случаи, най-добрият сценарий за Вас е да осигурите средства за погасяване на дължимите суми към Банката. Така ще спрете евентуалното изпълнително производство срещу Вас. Ако все пак не успеете да осигурите въпросните средства, е добре да сте запозната с правата, които законът Ви предоставя. За целта, като минимум, можете да се запознаете с разпоредбите на чл. 339 - 342 от ГПК (Граждански Процесуален Кодекс), където се третира въпроса за т.нар. "несеквестируемо имущество", т.е. това имущество, което простичко казано "Ви се полага и не може да Ви бъде отнето".

Доколкото разбираме сте със статут на нередовен платец, но не по Ваша вина. За съжаление при справка в ЦКР дължимите и просрочени суми са осветени със зелен цвят, което означава, че банката, към която сте имали задължение е заделила провизии, равни на просрочените суми. Кандидатствайки отново в друга банкова институция кредитният инспектор вижда, че сумите са станали съдебно изискуеми и като банков служител няма право да Ви отпусне неправомерно исканата сума, независимо от това, че Вината не е Ваша, а на работодателят Ви. Тъй като информацията в системата за кредитна задлъжнялост на клиентите на банките периодично се актуализира Ви съветваме да си издадете справка за кредитна задлъжнялост преди да кандидатствате в някоя банкова институция. Тя може да бъде издадена от всяка банка, срещу заплащане на определена сума и може да бъде издавана лично или чрез нотариално заверено пълномощно. Ако в тази справка са заличени задълженията Ви, поради издължаване на дължимите суми от Ваша страна, може спокойно да предприемете кандидатстване. Най-добре за Вас би било ако кредитът Ви бъде отпуснат от банката, в която Ви се осъществява превод на работна заплата или месечна погасителна вноска. Предлаганите оферти на банките за потребителски кредити може да намерите тук, след като въведете необходимите данни. Най-изгодната за Вас оферта ще бъде тази с най-нисък размер на ГПР,  като трябва да съблюдавате и за това дали се изисква или не превод на работна заплата. Поради това, че не споменавате размерът на необходимата Ви сума, не можем да Ви дадем съвет дали предоставяне на поръчител по заема ще е удачно. Макар и да е твърде краен вариантът някой друг да изтегли кредит, а Вие да осигурявате вноските все пак е начин. Разбира се трудно някой би се съгласил, защото в същото време МОИТЕ ПАРИ съветва да не се предприемат такива стъпки. Казано с други думи, понякога опита да се помогне на някого може да се окаже с негативно последствие за помагащия. В случай, че Вие отново изпаднете в ситуацията да не можете да покривате кредита, то тогава той ще трябва да се изплати от този, който го е взел, защото дефакто и деюре той е длъжник. Разбира се ако сумата не е голяма и можете да гарантирате, че ще изплатите заема, опитайте и този вариант. МОИТЕ ПАРИ не препоръчва който и да е да поема подобни ангажименти, тъй като „услугата” може да бъде с негативен резултат за него в определени ситуации. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Според предприетото изменение през 2007 г. на Закон за кредитните институции и по-точно чл. 60 (2) от него при неплащане на една или повече вноски на уговорената за това дата банката има право да обяви отпуснатият кредит за предсрочно изискуем. При неплащане на поетото задължение банковите институции формират провизии, класифицирани в зависимост от дните на забавата на плащането. Тези провизии представляват реални загуби за банковата институция. Според същият този чл. 60 (2) от ЗКИ при просрочване на една или повече вноски банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, чрез които се установяват вземанията. Това право на банковата институция произлиза от учредената договорна ипотека в полза на банката. На базата на това незабавно изпълнение банката – кредитор може да поиска издаване на изпълнителен лист от съда. Изпълнителният лист се връчва от съдебният изпълнител. Това решение може да бъде обжалвано, но това не спира изпълнението. Също така съдебният изпълнител отправя покана за извършване на доброволно плащане на задължението от страна на длъжника. Срокът за извършване на доброволното плащане е две седмици според чл. 428 (1) от ГПК. Ако не се извърши такова плащане се пристъпва към принудително изпълнение или към продажбата на ипотекираният имот. Отговор на Вашият въпрос дали банката има правото да удовлетвори вземанията си при положение, че предложеният като обезпечение имот не е Ваша собственост, се дава от чл. 429 (3) отново от ГПК, който гласи, че изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато се насочва изпълнението върху тази вещ. При това положение взискател ще е банката – ипотекарен кредитор, при което имотът става секвестируем по отношение на банката. Бихме Ви посъветвали да не се стига до положението на изпълнително дело срещу Вас. При започнато изпълнително дело може да се разчита на забавяне от страна на банката и съдията-изпълнител и да се изплатят дължимите суми (целят размер на задължението) при покана за осъществяване на доброволно плащане. Друг вариант за действие е да се спре изпълнението, което може да стане чрез внасяне на 30% от общата стойност на търсената от банката сума. След извършване на това действие може евентуално да бъдат предоговорени съществуващите условия чрез промяна на погасителния план. При това положение обаче освен горепосочената сума ще трябва да бъдат заплатени и съдебните разноски по започналото изпълнение. Най-безболезнено и разумно в случая е изобщо да не се предизвиква изпълнително дело, а дължимите вноски да се платят. Ипотечният кредит е дългосрочен ангажимент и преди да се вземе решение за теглене на един такъв заем трябва да бъдат взети в предвид съпътстващите рискове с това и най-вече дали с получаваните доходи ще бъдат достатъчни, за да покриват дължимите месечни погасителни вноски. Най-лошото е, че при положение, че имате просрочия никоя банка няма да се съгласи да Ви отпусне дори и малка сума, чрез която да покриете дължимите плащания. Това е така тъй като в момента в системата за кредитна задлъжнялост на клиентите на банките съществувате като нередовен платец. Поради тази причина единственият вариант е излезете от ситуацията чрез предоставяне на средства от роднини, приятели, близки или познати. Надяваме се, че предоставената информация ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Тук е мястото да уточним, че съществува голяма разлика между системата за кредитна задлъжнялост на клиентите на банките ЦКР и вътрешната информационна система, която има всяка банкова институция. Главната разлика е, че в ЦКР информацията се актуализира, като при напълното погасяване на задължението (независимо дали то е обслужвано редовно или не) дължимите суми се заличават, което предоставя възможност след известен период от време кредитоискателят да кандидатства безпроблемно в друга банка. При вътрешната информационна система на банката начинът, по който се обслужва задължението и особено ако то е просрочено стой с години. Това възпрепятства повторното кандидатстване в същата банкова институция. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

При всички положения не би било разумно банките в които имате задължения да заведат съдебен иск срещу Вас за изплащане на дължимите суми по просрочените заеми. При заведени съдебни искове ще заплатите повече, отколкото ако се издължават заемите. На това мнение сме, тъй като според Закон за задълженията и договорите при неплащане на задълженията банките ги правят предсрочно изискуеми. Освен това длъжника се задължава да заплати не само главницата по заема, но и лихвите и съдебните разноски, необходими за завеждане на делото. По този начин крайната дължима сума към всяка банка ще нарасне неимоверно. При положение, че не притежавате лична движима или недвижима собственост, след завеждане на съдебни дела срещу Вас, съдия-изпълнител има правото да посети апартамента, в който живеете (включително и принудително) и да описва движимите вещи. По този начин за да се осуети това действие е необходимо родителите Ви да покажат, че притежаваното движимо имущество е тяхно –чрез фактури, гаранционни карти и т.н. Принудително изпълнение ще бъде насочено не само върху недвижими вещи, но и върху движими вещи и бъдещи вземания – работна заплата например. Поради изброените по-горе причини Ви съветваме при възможност да осъществявате дължимите плащания към банките. Ако нямате финансовата възможност да осъществите това, вариант се явява предоговаряне на условията по заемите, например увеличаване срока на заемите, чрез което да се постигне по-нисък размер на месечната погасителна вноска. Надяваме се, че сме внесли яснота по запитването Ви. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

За съжаление след като имате съдебен кредит вероятността да Ви бъде отпуснат нов кредит с цел рефинансиране е много малка. С промяна в Наредба 22 историята за даден кредитополучател се запазва от 2004 г.  към датата на изготвяне на справката. Т.е. дори и да погасите изцяло Вашия кредит при евентуална бъдеща проверка ще излиза, че сте били нередовен платец, което ще възпрепятства евентуално бъдещо  кандидатстване за кредит. Надяваме се, че информацията Ви е полезна. Поздрави! Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Считаме за много вероятно при непогасяване на задължението банката да пристъпи към продан на недвижимия имот. За това обаче не можем да бъдем сигурни, тъй като въпросът Ви изисква познания в областта на правото. Поради тази причина и имайки в предвид сериозността на ситуацията Ви съветваме да се обърнете към услугите на адвокат. Можем да Ви информираме, че съществува т.нар. несеквертируеми вещи според чл. 444 от ГПК. Това са вещите, които не могат да бъдат отнети и се полагат на длъжника. Според т.7 от този чл.” жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността”. Според Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника, минималните жилищни нужди на едно тричленно семейство са 55 кв. м жилищна площ. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ