Здравейте Вяра, Вероятно имате запор на банковите сметки. Запорът върху вземания е разпореждане на съдебен изпълнител или на друг, овластен от закона орган или лице (например орган на НАП), с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на банката като трето задължено лице - да плаща на длъжника. Следователно, запорът е акт на публична власт, с който едностранно овластеният от закона орган или лице забранява на банката да извършва плащане от водените при нея клиентски сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр, при положение че същият е посочен от налагащия запора орган или лице за длъжник по запора. Директно на въпроса Ви. В кредитната карта има пари на третото лице - банката. Това не са дори Ваши пари. Частният съдебен изпълнител не може да се разпорежда с имущество, което не е на длъжника. С други думи - той НЕ може да наложи запор върху кредитна карта. Дебитната карта е обаче Ваша и върху нея може да бъде наложен запор. Вярвам, че бях полезен. Хубав ден и успех!

По действащото българско законодателство се предвиждат периоди, след изтичането на които дълговете се погасяват. Това е "погасителна давност" и почива върху идеята, че бездействието на кредитора да събере дълга си и това води до неговото погасяване. Повечето дългове се погасяват по давност, ако кредиторът не поиска да си ги събере до пет години от датата, на която е следвало да му се плати. т.е. денят на т.нар. "падеж". Тази давност обаче не се прилага служебно – съдът не може да прецени, че за даден дълг е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, ако длъжникът не му посочи това. При това процесуалните закони предвиждат, че това трябва да стане почти незабавно след получаване на съобщение, че срещу някого се води дело – с възражението срещу заповед за изпълнение или с отговора на исковата молба, с който процесът започва. Има и още един недостатък – със започване на съдебно дело давността "замръзва" – срокът спира да тече, докато трае процесът, а след това се подновява винаги с нови пет години. Така е възможно един дълг, който е трябвало да се плати и преди 15 години, да бъде събран със средствата на принудителното изпълнение ведно с тежащите върху него натрупани лихви и разноски (в този период лихвите е възможно да са станали много по-големи от основния дълг – т.нар. "главница"). Това са такси, авдокатски хонорари, хонорари на ЧСИ и прочие. Вярвам, че бях полезен.