Имущество и бъдещите вземания, които не могат да се отнемат се наричат несеквертируемо имущество или доход и чрез него законът предоставя възможност за защита на осъденото лице. Несеквертируеми могат да бъдат доходите и вещите на длъжника, в зависимост от това върху какво е насочено принудителното изпълнение. В този ред на мисли длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане. В ГПК и по-конкретно чл.444 са посочени несеквертируемите вещи на длъжника. В него се гласи следното „Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: 1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; 2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.” Добре е да се знае обаче, че условието за несеквертируемост на вещите отпада, върху тях е учреден залог или ипотека и взискателят по делото е ипотекарния кредитор. Това означава, че вещите (движими или недвижими), предоставени на банката-кредитор при отпускането на заем не могат да бъдат несеквертируеми. Повече информация за несеквертируемият доход на длъжника може да намерите след като отворите следният линк. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

При положение, че фирмата е ООД т.е. ограничено отговорна, съгласно Търговския закон: Чл. 113. Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Това означава, че ако пред Банката отговаряте само като фирма (без да е подписвано допълнително споразумение към договора и/или клауза в него, която задължава и физическите лица, представляващи фирмата), то не бихте могли да задължение, в размер по-голям от размера на дела Ви в дружеството. В случай, обаче, че с подписването на договора за банков кредит са задължени и физическите лица, представляващи дружеството – то в тази ситуация банката би могла да насочи иска си към личното имущество на длъжника. По тази причина добре би било да прочетете добре договора за банков кредит, за наличието на подобна клауза (или анекс). При положение, че задължена е само фирмата, то вземането ще бъде насочено към уставния капитал, собствеността на дружеството и т.н. В случай, че сте се подписали и като физически лица, че се задължени за кредита – т.е. за фирмения кредит солидарно отговорни са, както фирмата (в лицето на съдружниците във Вашия случай), така и физическите лица олицетворяващи съдружниците, то ситуацията тук е по-сложна. В това положение, кредитора би могъл да насочи вземането си и от личното Ви имущество. При положение, че в момента сте в отпуск за отглеждане на дете, то запор на майчинството Ви не би могъл да бъде наложен. Това се дължи на факта, че майчинството, реално, не е доход от трудово правоотношение, а обезщетение от фондовете на ДОО, в резултат на възникнал осигурителен риск по КСО. Обаче, при положение, че имате движимо и/или недвижимо имущество, то може да бъде описано и продадено. Това в известна степен би могло да засегне и съпруга Ви, по причина че вещите и имотите придобити през време на брака са семейна имуществена общност (СИО) и като такива те принадлежат по равно на двамата съпрузи. Изключения правят личните вещи. Законовата уредба на личното имущество на съпруг и режима на СИО можете да намерите в Семейния кодекс. Все пак съветваме Ви да се консултирате с кредитора и да се опитате да намерите най-подходящия и достатъчно добър и за двете страни изход от ситуацията. Също така, бихте могли да се консултирате и с адвокат, за повече и по-достоверна информация (тъй като ние, за съжаление, не сме юристи). Надяваме се, че сме Ви били полезни. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Ако вещите са собственост на друго лице (не длъжника) и това, може да се докаже с необходимите документи – не би следвало да бъдат описвани. Обикновено собствеността върху вещите се доказва с гаранционни карти, фактури и т.н. В същото време обаче съществено значение има дали кредитът е теглен по време на брака, преди или след него, за да се установи дали той попада в обхвата на СИО. Ако заемът е усвоен по време на брака, то според Семейния кодекс, ще се разглежда като кредит, теглен за задоволяване нуждите на семейството, като задължението, за който се поема солидарно от съпрузите. Това означава, че движимите и недвижимите вещи, придобити през време на брака, които са в режим на СИО (семейна имуществена общност), биха могли да бъдат описвани и продавани от съдия-изпълнител. При положение обаче, че вещите са придобити преди брака (по дарение или наследство) , или пък са лични вещи на съпруга – то следва да не бъдат описани от ЧСИ. Също така се прави презумпцията, че всяко движимо имущество намерено на посочения от адреса длъжник се счита за негово до доказване на противното. Това обстоятелство обезмисля прехвърлянето собствеността върху недвижимия имот (поне според нас). Посочените по-горе разсъждения се отнасят, както за движимите, така и за недвижимите вещи на длъжника, т.е. те важат за по отношение на апартамента. Съветваме Ви, да се консултирате с адвокат по темата, както можете да се обърнете за повече информация и към съдия-изпълнителя, който ще извърши описа. Съвети какво е добре да знаем, когато е образувано изпълнително производство може да намерите тук. Какви са действията от друга страна на ЧСИ може да намерите тук. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде от полза. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Несеквестируемите вещи са описани в чл. 444 от ГПК. Пълния списък с несеквестируеми вещи на длъжник по ал. 1 на чл. 444, можете да прочетете е Постановление No 113 на Министерски съвет от 2003 г. (отворете стр. 2 на прикачения файл). Надяваме се, че сме Ви били полезни. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

От миналата година в системата за кредитна задлъжнялост се включиха лизинговите и небанковите финансови институции, което позволява по-голяма информираност относно съществуващи и погасени заеми на техните клиенти. Просрочие на заем особено в такъв срок е сигурен мотив, че финансиране ще бъде отказано. При положение, обаче, че длъжникът е прекъснал комуникацията с банката или е изпаднал в тотална невъзможност да погасява задълженията си, то неминуемо се стига до момента, в който институцията предприема мерки за събиране на просрочения заем по съдебен път. Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс кредитора подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. В резултат от тези действия съда постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (чл. 418 от ГПК). Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. От този момент нататък длъжника би следвало да контактува основно с него. В тази ситуация съдебният изпълнител е лицето, с което първо трябва да се свържете и преговорите, как ще се погасява задължението, може да започнете с него. С издаването на изпълнителен лист, първата стъпка, която следва да бъде направена е изпращане на покана за доброволно изпълнение. Чрез нея на длъжника се дава възможност в 14-дневен срок от получаването й или да погаси задължението си или да предложи план за погасяването му. Обичайно, длъжникът следва да погаси 30% от търсената сума и да договори погасителен план за остатъка (например на равни месечни вноски в размер на 10% от задължението). Не съществува универсална схема, по която да се реализира изплащане на задължението, като това е предмет на договореност между длъжника и СИ. Въпреки, че ползващото се лице по заема сте Вие при положение, че той е на името на баща Ви принудителните мерки в този случай ще бъдат насочени срещу него. Когато кредиторът е насочил изпълнението върху движими вещи или недвижим имот на длъжника, то последния получава известие за този акт и следва да осигури достъп при посещението на съдебния изпълнител. Когато описът е на движими вещи в ГПК са посочени вещите от първа необходимост, които не подлежат на принудително отнемане – т.нар. несеквестируеми вещи. Такива например са вещите за лична употреба, домакински прибори и съдове, пералня, хладилник и пр. Неприятен факт при този начин за събиране на задължения е, че обичайно описът на движими вещи се извършва в жилището, посочено като постоянен адрес на длъжника. Ако длъжникът не живее на този адрес и/или съответно не притежава нищо от нещата в жилището, длъжностното лице ще описва всичко намиращо се там. За да не се случи това собствениците трябва да представят документи за собственост за движимите вещи в жилището, от които да е видно, че вещите са техни, а не на длъжника. Такива са квитанции, фактури, гаранционни карти и пр. Това, което бихме Ви посъветвали в случая е да се срещнете със СИ и опитате да уговорите схема за изплащане на задължението, която би могла да възпрепятства описът на имущество. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Именно поради дългият срок, през който задължението не е погасявано сумата, която трябва да се издължи вече е доста по-голяма. Според Гражданския процесуален кодекс Изпълнителният лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Молбата се разглежда в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването й. (Чл. 242., ал.1 и 4). Отново съгласно Гражданския процесуален кодекс – чл. 250 - вие можете в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предявите възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. В такъв случай съдът спира изпълнението. И ако не направите възражения в седемдневния срок по чл. 250 или искането ви за спиране не бъде уважено, можете да предявите възраженията си по исков ред. Неполучаването от Ваша страна на тази покана не спира изпълнението по нея. След като е налице задължение към конкретна институция то няма да се заличи във времето. Давностният срок за парични задължения принципно е 3 години, но преди изтичането на тези три години ще бъде подето ново изпълнително дело, със започването, на което този срок се прекъсва. Обичайно този тип дела са с продължителност от една до три години. С приключването на делото, ако задължението не е погасено започва да тече нов тригодишен срок и в даден момент, отново се насрочва ново принудително изпълнение и процедурата ще се повтаря, до пълното погасяване на задължението. С казаното до тук бихме искали да кажем, че задължението няма да бъде погасено с времето, без да внесете дължимите суми. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде от полза. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Процедурите при принудително изпълнение се съдържат в ГПК. На практика не съществува минимална сума, която да осуети предприемането на мерки за принудително изпълнение. Според Чл. 69. (1) от ГПК Размерът на цената на иска е търсената сума (по искове за парични вземания). На практика само забелязвате, че размера на дължимата сума към съответната институция се увеличава в пъти при завеждане на процедури по принудително производство. Според чл.79 (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Процедурата по принудително изпълнение обикновено е следната. Кредиторът отправя покана за доброволно изпълнение на задължението в двуседмичен срок. Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Когато лицето не се издължи доброволно в дадения му срок, следват стъпки за принудително събиране. Важно е да се знае, че взискателя (кредитора) определя върху каква собственост (движимо, недвижимо имущество, вземания, спестявания и пр.) на длъжника да бъде насочено изпълнението (чл. 442 от ГПК). Няма определена поредност или последователност в налагането на запор/и и/или възбрана/и. Това, което може да предприеме длъжникът тук е да предложи на съдебния изпълнител замяна с друга негова собственост. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложения от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане (чл. 443 от ГПК). Така, ако длъжникът е изтеглил и просрочил вноските по потребителски кредит за 2000 лева, то с издаването на изпълнителния лист, съдебният изпълнител по искане на кредитора може да впише възбрана върху имот (примерно), собственост на длъжника. Но длъжника притежава МПС, на което не е наложен запор. При това положение, той би могъл да предложи вещите да бъдат заменени – т.е. да бъде запорирано (и продадено) МПС-то, а не имота. Специалисти посочват, че опис на движими вещи се извършва най-често при задължения в размер до 5000 лв. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде от полза. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

При положение, че нямате сключен граждански брак движимите вещи няма  да се считат за попадащи в режима на СИО. За да докажете обаче, че те са Ваши, а не на съпруга Ви следва да представите документи, доказващи това – гаранции, фактури и т.н. В този случай не считаме, че тези вещи ще бъдат описани. Също тази при един такъв опис следва да се вземат в предвид несеквертируемите вещи на длъжника, определен от МС. Кои са те имате възможност да прочетете тук. Надяваме се, че сме отговорили на запитването Ви. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Спирането на редовното изплащане на кредита ще доведе до просрочие, което неминуемо ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Последствията от превръщането на кредита в предсрочно изискуем биха били доста неблагоприятни за Вас. Запор на майчинството не може да Ви бъде направено, тъй като тези доходи са несекверируеми. Това се дължи на факта, че реално тези вземания нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд. Те са обезщетения от фондовете на Държавното обществено осигуряване и същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск съгласно Кодекса за социално осигуряване. Единствено изключение се прави за пенсия, в случай че тя е в размер над минималната работна заплата, като не се уточнява самия вид на получаваната пенсия. Следваща стъпка е да бъде наложена възбрана на движимо имущество и евентуално да бъде продадено на търг, за удовлетворяване вземанията на Банката. Банката – ипотекарен кредитор, би могла да предяви претенциите си към Вашия имот, единствено при положение, че при обявяването на имота на публична продан и при обявяването на купувач, получената цена се окаже недостатъчна за покриване на всички търсени суми – лихви, такси, комисиони, главница, адвокатски хонорари, разходи по ЗЧСИ. Повече за процеса и процедурите можете да прочетете в ГПК – Част пета – Изпълнително производство. Разбира се има вещи, които са несеквереруеми и не могат да се описват. Списъкът с вещи, които не мога да бъдат описвани може да намерите тук. Банката има право да предяви иск и да направи запор на имотите, предложени за обезпечение. Ако в резултат от иска не бъде постигнато споразумение (между Вас, съдия – изпълнителя и Банката) за погасяване на кредита, то следва обявяването им на публична продажба (с цел задоволяване исканията на кредитора), както и, евентуално, запор и продажба на други Ваши имоти, ако продажбата на ипотекирания не удовлетвори вземанията на кредитора. Имайте предвид, че ако сега не бъде погасена дължимата сума, върху нея ще продължават да се начисляват лихви за забава и дължимото нараства. Ето защо съветът ни е да направите всичко възможно да намерите по някакъв начин сумите необходими за вноските – от приятели, роднини и т.н., и да се посъветвате с кредитния си инспектор за някакъв компромисен вариант, ако не успеете. За повече информация Ви съветваме да се обърнете към услугите на адвокат, който ще има възможността да Ви информира повече, тъй като ние не сме специализиран сайт за предоставяне на правни услуги. Надяваме се, че сме внесли яснота в запитването Ви. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Вариант да се осуети опис на движими вещи е да се представят документи, доказващи, че те не са собственост на длъжника. Описът се извършва въз основа на презумпцията, че имуществото, намиращо се по постоянен адрес на длъжника е негова собственост. Разбира се могат да бъдат описвани вещи, които не попадат в списъка на несеквертируемите вещи на длъжника. Списък с тях мога да намерите тук. За да провери дали движимата вещ, предмет на описа, е собствена на длъжника, съдебният изпълнител използва индиции за тази собственост. Съгласно чл. 69 ЗС, се предполага владелецът да държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съдебният изпълнител ОПИСВА посочената от взискателя вещ, само ако тя се намира във владение на длъжника (чл. 465, предл. 1 ГПК). Ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице, описът е недопустим (чл. 465, предл. 2 ГПК). Ето защо не може да се опише и движима вещ, която се държи от трето лице, оспорващо собствеността на длъжника върху вещта. Ако вещта се държи от взискателя поради залог или упражнено право на задържане, видно е, че собствеността е на длъжника и вещта може да бъде описана. Тъй като дейността ни не е свързана с тази, извършвана от ЧСИ няма как да Ви отговорим дали е възможно преди да обжвалвате действията му описаните вещи да бъдат продадени. Това, което можем да направим е да посочим каква е законовата регламентация, а дали тя се спазва вече е отделен въпрос. Доколкото става ясно Ви е предложена схема, по която да погасявате задълженията си. Реално заплащайки 30 на сто от сумата на заведените срещу длъжника изпълнителни листове и задължавайки се да заплащате всеки месец по 10 на сто от тях, принудителното изпълнение ще бъде спряно. Това е схема, посочена в закона като самия ЧСИ може да определи и друга такава. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения, като полицейските органи, кметовете на общини, райони или кметства са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител при мотивирано искане, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения (чл. 431, ал. 1 и 2 ГПК). Действията, които извършва ЧСИ при принудително изпълнение върху движими вещи са посочени в Глава XLI Изпълнение върху движими вещи от ГПК. Забраната за напускане на страната все още е мярка, която се налага във връзка със съдебни вземания на физически и юридически лица. Информация за нея имате възможност да намерите тук. Тази мярка може да бъде обжалвана, като за целта ще Ви е нужен адвокат. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ