Здравейте, имам следния проблем, свързан с потребителски кредит, който се обслужва редовно, но в ЦКР е в категория "загуба". По разплащателната сметка обслужваща кредита има запор,заради поръчителство по кредит в друга банка. Отговора на банката е , че това е причината за класифицирането в съответната категория. Въпросът ми е правилно ли е да бъде в тази категория, въпреки редовното обслужване.

Няма допуснати просрочия по кредита по-големи от 30 дни, в отговор на моето писмо от банката цитират Наредба 9 на БНБ, според която, категорията на кредита може да се определя на база други критерии освен редовното плащане, например платежоспособността на кредитополучателя. Според мен тази категоризация би следвало да важи за целите на банката, а към ЦКР да се подадат данни, съответстващи на дните в просрочие. Доколкото разбрах всички кредити при които има запор, се класифицират по този начин в ДСК.

Ако може, ще се закача за този въпрос и ще го разширя. По принцип, кредитите в съдебна фаза се събират или от отдели на кредитора, или от колекторски фирми. Едва след като се убедят, че няма надежда, се отива на ЧСИ и запор. Този вид събиране няма право да налага запори. Моето питане е свързано със запори на поръчители. Много често те имат свои заеми, но ЧСИ им блокира сметките, или налага такива суми за запор, че те не могат да обслужват собствените си задължения. Така проблемните кредити се увеличават значително. Има ли опция, ЧСИ да се принудят да взимат под внимание задълженията на поръчителите, когато определят сумата за запор?

Ще се опитам да отговоря и на другия потребител. Анализирайки контекста на въпроса Ви, предполагам, че Ви интересува, дали длъжникът(поръчител) или друго лице може да задължи съдебният изпълнител да вземе предвид неговото "положение" при налагането на запори, възбрани и т.н. Тук основна роля играе кредиторът, който вече има процесуалната фигура на взискател в принудителното изпълнение. Както всеки кредитор, който търси своето вземане, така и за него е важно по-бързо да си събере дължимото. За него е все тая от кой идват парите, важното е да има изпълнение по изпълнителното дело и след това съдебният изпълнител да превежда постъпилите суми по неговата сметка. Някои кредитори са склонни да сключат споразумение с основния длъжник-кредитополучателя и да не "закачат" поръчителя по кредита. Други са склонни да сключат с кредитополучателя - договор за встъпване или договор за заместване в дълг. При първия вариант, кредиторът се сдобива с нов-втори поръчител, от който да си търси парите, а при втория може досегашния да бъде заменен с нов такъв. Друг вариант е да се тръгне по трудния път-жалби, възражения, сигнали и т.н, но това е оправдано само ако има смисъл в конкретния казус. Всички тези процесуални похвати имат смисъл, само ако водят до намаляване на дълга или установяване на недължимост на вземането, иначе те водят след себе си до увеличаване на дълга,тъй като кредиторът е направил нови разходи, за да докаже дължимостта на вземането си. Всичко обаче е свързано с кредитора, който е платил таксата на ЧСИ да образува и води изпълнителното дело, затова и поръчителят в най-честия случай няма какво да направи. Неговата роля е роля на гарант по основния дълг-договора за паричен заем, той се е сългасил, че ако кредитополучателят не плаща, то той ще го направи. Това е и причината, когато кредиторът иска осъждането на двамата длъжници да иска да плащат солидарно, а не разделно. При солидарна отговорност всеки отговаря за цялата сума, при разделна до съответната пропорционална част, при двама длъжници по 1/2,при трима по 1/3, четирима-1/4 и т.н. Така, че всичко зависи от кредитора. Иначе за събирането сте права, че се ползват отдели и/или колекторски фирми, други ползват адвокати за съдене и събиране,когато няма юрисконсулти например. Във връзка с казаното от Вас, че не могат да налагат запор бих казал, че някои имат. Всичко зависи от договора. Повечето банки имат залог на вземане в полза на банката и при всяко необслужване от страна на заемателя, банката ще блокира и прибере част от авоарите. Възможно е да нямате пари по сметката, но да очаквате- от заем, наем, дивиденти, ренти, захранване от трето лице и т.н. Надявам се да Ви бях полезен! :)

Здравейте, в поста си включвате много теми и ще ми бъде невъзможно да Ви отговоря какво мисля, по всяка една от тях само в едно писание. - относно 30%, за които говорите, това процентно измерение на част от дълга е императивно определено в чл.454 от ГПК. Нормата урежда процесуалната възможност да се спре изпълнението срещу движима вещ, ако длъжникът внесе 30% от дълга си и се задължи всеки месец да внася по 10% до окончателното изплащане на задължението. Приложението на тази норма в последните 10г. доста се изкриви. Какво имам предвид? Прилага се за какво ли не, не само за движими вещи. Иначе това законова гаранция изпълнението да се спре, дори против волята на кредитора-взискател. Внасяте 30% и изпълнението спира, съдебният изпълнител само следва да констатира този факт. - относно удръжките(вследствие на запор), там отсновно значение има размерът на възнаграждението и дали длъжникът има деца под 18г., които издържа. В случай, че не ги издържа не може да се полазва от закрилата на тази норма. Това, което споменавате статуса на длъжника женен/разведен е ирелеватно за принудитленото изпълнение. - относно бързите печалби, прилив/отлив на клиенти. Следва да се погледне гледната точка и въврху какво е акцентът на бизнеса Ви. Ако сте банка, съгласно Закона за кредитните институции, Ви трябва да имате хубав портфейл от вземания, а лошите периодично да чистите, като продават този пакет от вземания, най-често чрез договор за цесия, съгласно Закона за Задълженията и договорите. Ако сте факторингово дружество и изкупувате лоши вземания и правите от лошия портфейл- добър портфейл, то Вие акцентирате върху увеличаване на обема вземания, които придобивате и управлявате. Вие давате процент от стойност на вземането, като има абсолютното законово право да търсите 100% от неговата стойност. Дали е изтекло по давност е друг въпрос. Ако сте банка Вие пък имате спешна нужда от кеш, който да раздадете в нови кредитите. - За банката е важно да си запази клиентите, за колекторскат фирма- Не, рано или късно пак ще й е клиент :))). - Относно всноките по различни кредити на едно лице мисля, че българинът не може да си направи точна сметка. Счита, че ако получава 500 лева месечно ще може да плаща вноски по кредитите си в общ размер 650 лева, което естествено е невъзможно. - Относно изпълнението, което от контекста се вижда, че определяте като несоциално, бих Ви насочил да погледнете как събирането на задължения е уредено в други държави. В Англия преди около година съдебните изпълнители излязоха на протест, че не могат да извършват(забраниха им) опис-нощем. Представете си такова нещо в България. 3000 НПО-та веднага ще писнат в защита на длъжника. В Канада при опис на движими вещи шерифа на града задължително участва. В Царска България до 1945г. съдебният изпълнител(тогава съдеия изпълнител) е могъл да свика жандармерията при опис. За задължения е бил предвиден тъмничен затвор. В момента в Турция за неплатени дългове се отива в затвор. В повечето страни нямате понятие-несеквестируемост. Всичко се описва и продава. Звучи крайно, но е справедливо, защото принудителното изпълнение като замисъл е направо да бъде последна и най-силна гаранция, че кредиторът ще си върне парите. В България има хипер-социално законодателство и затова дълговете нарастват и нарастват. Държавата чрез тази своя регулация излиза извън рамките на основния си и единствен принцип- Да гарантира правовия ред! Нищо повече не следва да прави. Ще завърша с една мисъл на Фридрих фон Хайек: "Колкото повече държавата "планира", толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек", да не говорим за инвеститорите и бизнеса като цяло(бел. моя). Поздрави!

Здравейте отново, Относно вдигането на запори на банкови сметки няма отношение внасянето на 30% процента от дълга. Освният момент е какъв е произходът на средставата, които са налични към момента на налагането на обезпечението и/или какви средства ще постъпят. Средстава с произход- майчинство, изплащане на болнични от НОИ, детски надбавки, пенсия, възнаграждение за труд до минимална работна заплата са несеквестируем доход. Осбено пък при детските, то тези пари дори не са на родителя, а на детето, които се предоставят от държавата, съобразно дохода на родителите и други фактори, определящи принципната възможност да получат този вид помощ. Проблемът идва от това, че банката не може да посочва произхода на средставата на съдебния изпълнител, поради наличието на банкова тайна- чл. 62, ал.2 от Закона за кредитните институции. Съгласно същия, :" Банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. Решението е следното. Длъжникът отива до банката и си прави извлечение -минимум три месеца назад, за да се видят всички транзакции по сметката. От извлечението ще се види и основанието, с което са му преведени тези пари. Хубаво е извлечението да бъде заверено с подпис на служител на банката и печат, за да представлява докумет, а не лист хартия. С този документ и една изрична молба отива при съдебния изпълнител, като последният е длъжен да вдигне запора на сметката. Някои съдебни искат два документа- извлечение и официално писмо от работодател/НОИ/РУСО/СУСО, зависи от произхода на средствата. Това действие, което длъжникът следва да извърши при съдебният изпълнител следва да бъде направено и в кратък срок. В случай, че го направи след месец, е възможно да е направо вече разпределение на тези средства и да не могат да му бъдат възстановени. - Относно запора на 100%, както казахте, то същия не следва да бъде правен по този начин. Какво имам предвид? Въпреки, че няма изрична разпоредба в ГПК относно размера на обезпечението. То в случай, че дължите 500 лева съдебният следва да изпрати изирчно искане за 500 лева да бъдат запориране. Ако не го посочи е възможно банката да запорира цялата налична сума и да я преведе на съдебния изпълнително-например- 3000 лева, което не е правилно. В ДОПК има изрична норма- чл. 195, ал.7; Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по ред. на ал.5. Относно семейния статус на родителя, при определяне на месечната удръжка от възнаграждението се взема предвид само колко получава и дали има деца, под 18г., които издържа, нищо повече. Дали е разведен, самотна майка, многодетна майка и т.н Като цяло всичко зависи от взискателя по изпълнителното дело, той е "цар на процеса" и определя, какво следва да се прави. Хипотетично може да спре изпълнението, ако се задължите да му внасяте по 1ст. месечно, което разбира се е лишено от нормална житейска и икономическа логика, но е напълно възможно. Поздрави и лека работа :)

Ако в България беше приет Закон за фалит на физически лица , част от описаното по-горе нямаше да се случи. Има явна неравнопоставеност между кредитора (банка ) и кредитополучателя(физ.лице), което води до въпроса защо само едната страна да поема риска, най-вече при ипотечните кредити, когато освен, че може да изгубиш ипотекираното жилище ще остане да дължиш и остатъка на банката. Личното ми мнение е, че трябва спешно приемане на такъв закон, какъвто има в повечето развити страни.