Нормативната уредба на понятието „необслужван заем”, се намира в Наредба No 9 на БНБ. Съгласно чл. 10 на същата: Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2009 г.) Необслужвани експозиции са рисковите експозиции, при които са налице значими нарушения в тяхното обслужване или има данни, че финансовото състояние на длъжника не е стабилно, текущите и очакваните му постъпления не са достатъчни за цялостно изплащане на неговите задължения към банката и към другите му кредитори, както и когато има установени слабости с ясно изразена възможност банката да понесе загуба. (...) Тук бихте могли да намерите допълнителна информация по темата. След определен срок на просрочие този заем става предсрочно изискуем и започва изпълнително производство срещу кредитополучателя. Повече информация за мерките, които се предприемат срещу некоректните длъжници можете да намерите тук. По отношение втората част от въпроса Ви, то положението е следното. Давностният срок за парични вземания принципно е три години. Но при този тип вземания има редица особености. Обичайно, според действащата нормативна уредба, ако в рамките на три години дължимите суми не бъдат потърсени от кредитора, то с изтичането на този срок задължението се погасява по давност. Обаче, ако в рамките на тези три години бъде започнато изпълнително производство от кредитора за събиране на дължимите суми – то давностния срок се прекъсва. Особеното е, че докато трае изпълнителното дело – давност не тече, а след приключването на делото (което често може да бъде с продължителност 2 – 3 години) – започва да тече нова давност, т.е. нови три години. Така през определен период изпълнителното производство се подновява и по този начин вземането си остава дължимо и търсено практически през неограничен период от време. Ето защо не считаме, че трябва да се разчита на давностните срокове за погасяване на задължения. Съществуват достатъчно много законови механизми, за да не се случи нещо подобно. Надяваме се, че сме Ви били полезни. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Давностният срок за парични вземания принципно е три години. Но при този тип вземания има редица особености. Обичайно, според действащата нормативна уредба, ако в рамките на три години дължимите суми не бъдат потърсени от кредитора, то с изтичането на този срок задължението се погасява по давност. Обаче, ако в рамките на тези три години бъде започнато изпълнително производство от кредитора за събиране на дължимите суми – то давностния срок се прекъсва. Особеното е, че докато трае изпълнителното дело – давност не тече, а след приключването на делото (което често може да бъде с продължителност 2 – 3 години) – започва да тече нова давност, т.е. нови три години (Чл. 117 от ЗЗД).  Така през определен период изпълнителното производство се подновява и по този начин вземането си остава дължимо и търсено практически през неограничен период от време. Ето защо не считаме, че трябва да се разчита на давностните срокове за погасяване на задължения. Съществуват достатъчно много законови механизми, за да не се случи нещо подобно. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде от полза. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

В Общите условия за издаване на кредитна карта банките излагат всички необходими действия, които трябва да предприеме картодържателя в случай на открадната или изгубена карта. При положение, че уведомите своевременно банката за настъпване на това обстоятелство, тя следва да блокира тази карта, за да не могат да се извършват злоупотреби с нея. Също така съществува изискване да не се носи в портмонето номера на ПИН кода на картата. Най-лесният начин за подаване на сигнал е чрез обаждане, като обикновено банковите институции посочват номер, на който да бъде сигнализирано. В случай, че са предприети всички необходими мерки би следвало картата Ви да е блокирана. За да бъдат изтеглени суми на следващия ден, значи, че това не е направено. В тези случай от особено значение е да се докаже, че не картодържателя е изтеглил парите от картата. При това положение следва да подадете жалба в банката издател, за да оспорите транзакцията. Ако отговорът на банката не Ви удовлетворява, следващата стъпка, която трябва да предприемете е да се обърнете към Помирителна комисия за платежни спорове. Повече информация за нея може да прочетете тук. Относно давностния срок на парични задължения този срок принципно е 3 години, но съществуват редица особености.Обичайно, според действащата нормативна уредба, ако в рамките на три години дължимите суми не бъдат потърсени от кредитора, то с изтичането на този срок задължението се погасява по давност. Обаче, ако в рамките на тези три години бъде започнато изпълнително производство от кредитора за събиране на дължимите суми – то давностния срок се прекъсва. Особеното е, че докато трае изпълнителното дело – давност не тече, а след приключването на делото (което често може да бъде с продължителност 2 – 3 години) – започва да тече нова давност, т.е. нови три години. Така през определен период изпълнителното производство се подновява и по този начин вземането си остава дължимо и търсено практически през неограничен период от време. Ето защо не считаме, че трябва да се разчита на давностните срокове за погасяване на задължения. Съществуват достатъчно много законови механизми, за да не се случи нещо подобно. За повече информация Ви съветваме да се обърнете към услугите на адвокат, който би могъл да защити интересите Ви. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде от полза. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Давностните срокове (известни още като погасителна давност) на парични задължения са регламентирани в Закон за задълженията и договорите. Съгласно Чл. 110 от него „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.''. По отношение на задълженията за наем, лихви и други периодични плащания вземанията се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Тази законова реглементация няма отношение към вида на кредитора – дали той ще е банка, физическо лице и т.н. Също така давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съществува обаче една особеност при при паричните задължения и тя е, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение срещу длъжника (с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист от съда). Особеното е, че докато трае изпълнителното дело – давност не тече, а след приключването на делото (което често може да бъде с продължителност 2 – 3 години) – започва да тече нова давност, т.е. нови три години. Така през определен период изпълнителното производство се подновява и по този начин вземането си остава дължимо и търсено практически през неограничен период от време. Надяваме се, че сме отговорили на запитването Ви, като за повече информация Ви съветваме да се обърнете към услугите на адвокат. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ