Въпросът Ви е с чисто юридически характер. Според българското законодателство и по-точно според чл.20. (1) от Семейният кодекс вещите, правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена собственост. Накратко това означава, че не би трябвало да поемете част от неговите задължения, придобити преди сключването на брака, тъй като това задължение е възникнало преди сключването на граждански брак. Повече информация може да получите тук. Съветваме Ви да се обърнете към правен консултант, който да Ви даде нужната информация. Искрено се надяваме, да сме Ви помогнали с възникналият проблем. Поздрави. Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Имуществените и неимуществените отношения на лица, сключили граждански брак се регламентират чрез Семеен кодекс. Според чл.19 (1) от него „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити”.В Кодекса се посочва кое може да се счита за лично имущество, което е притежание само на единият съпруг. Това са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, или пък придобити по време на брака, но получени единствено по наследство и по дарение. Това означава, че ако родителите на единия съпруг починат и оставят в наследство апартамент, то той е собственост само на този съпруг. Накратко казано недвижим имот, придобит преди сключване на граждански брак принадлежи единствено на съпругът/ата, която го е придобил/а. Това означава, че в този случай при евентуален развод другият няма право на дял от недвижимо или движимо имущество, придобито преди сключване на брака, тъй като не е дал своя принос за придобиването им. За да бъде разпределено имуществото на равни части между двамата съпрузи при развод, то трябва да е придобито по време на брака, чрез общ и съвместен принос. Надяваме се, че сме отговорили на поставеният от Вас въпрос. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

При евентуален развод Вие като главен длъжник по заема ще трябва да продължите да погасявате заема, независимо, че средствата са усвоени от съпругът Ви. За банковите институция не съществува разграничение между това кой е главен длъжник по заема и кой реално е усвоил сумата, тъй като се предполага, че това е едно и също лице. Голяма част от банковите институции изискват ако главния длъжник е семеен съпругът/ата да бъде привлечен като съкредитоискател по кредита. Съкредитоискателството е еквивалентно с поръчителството и означава, че при неплащане на заема банката има притежава законовото право да предяви иск за изплащане на задължението към съкредитоискателя. В случай на развод ако и двамата сте усвоили горе-долу еднакви суми по отпуснатият кредит размерът на дължимата месечна вноска към банката да бъде разделена на две части между двамата съпрузи. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Въпреки, че не сме правен, а финансов сайт ще се опитаме да Ви помогнем. В Семейния кодекс и по-конкретно в чл.71 (2) „Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва по общия ред.”. При развод по взаимно съгласие, обикновено децата остават при майките си. Според чл.106 (1) „При допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.” Във Вашият случай районния съд е постановил родителските права върху детето да се упражняват от майката. Определеното време за посещение на детето при бащата би следвало да се спазва. Съветваме Ви да се обърнете към адвокат, който би могъл да разясни правата на бащата и дали е удачно да бъде заведено дело. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Въпросът е от чисто юридически характер, но ще се опитаме да внесем известни разяснения. В българското законодателство, чрез Семейният кодекс е предвидена уредбата на подобни отношения. В чл.25. (2) от СК е уредено, че за задълженията, поети от единия или двамата съпрузи (по време на брака) – отговорността е солидарна. Разходи и задължения за семейството Чл. 25. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. (2) За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Това означава, че в случай на евентуален развод  Вие и съпругът Ви би трябвало да поемете солидарно по ½ както от правата, така и от задълженията, придобити през време на брака. Въпреки това, за Банката титуляр по кредита е и ще си остане Вашият съпруг, освен ако не бъде издадено съдебно решение за промяна в обстоятелствата и евентуално задължението да бъде присъдено на другия съпруг или поделено между двамата. Но това решение би могло да не бъде взето под внимание от финансовата институция. Освен това, имайте предвид, че Вие сте съкредитоискател по кредита. Голяма част от банковите институции поставят изискване, ако главния длъжник е семеен съпругът/ата да бъде привлечен като съкредитоискател. Т.е., ако, в случай на развод, Вашия съпруг спре да погасява вноските по кредита, Банката ще потърси Вас, дори и, евентуално, съда да е присъдил, изрично, задължението на него. Съкредитоискателството е еквивалентно с поръчителството. Все пак не, тъй като не сме специалисти по въпроси от правен характер, Ви съветваме да се консултирате с юрист по тази тема. Надяваме се , че сме Ви били полезни. Поздрави, Екипът на Моите пари

Съгласно чл. 20 (1) от Семейният кодекс "Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил". Това означава, че при един евентуален развод Вие нямате право на дял от имота. Освен това вещите и обзавеждането са придобити през време на брака, то те следва да се поделят между съпрузите. Чл. 19.(1) от Семейният кодекс "Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити". Но Законът допуска и особени случаи, в които вещи придобити през време на брака да бъдат смятани за лично имущество (чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23 от Семейния кодекс). Все пак, тъй като въпросът е от правен характер, а ние не сме юристи, Ви съветваме да се консултирате с юрист на по-голяма достоверност. Надяваме се, че сме Ви били полезни. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ