Обикновено се изпълнява първия получен запор, а за всеки следващ такъв се уведомява СИ, който го е изпратил. След получаване на запорното съобщение лицето трябва да съобщи на СИ:

1. Признава ли се за основателно вземането, върху което се налага запорът;
2. Има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. Наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

Относно пропорциите, които се отделя и служат за изплащане на задълженията това е от компетенциите на СИ, които определя размера им. Съществува известна логика ако задълженията са в еднакъв размер, те да се поделят, но това са само предположения. Ограничението, относно максималния размер, който може да бъде удържан в чл.446 (1) от ГПК се отнася по отношение на доходите, установени от съответното трудово правоотношение, независимо от брой на запорите. Накратко всички запори не трябва да надвишават определения в закона размер. Все пак ние не сме юристи, поради което Ви съветваме да се обърнете към такъв.


Надяваме се, че сме внесли яснота в запитването Ви.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Съжаляваме за ситуацията, в която е изпаднала майка Ви.

1. Остатъчния доход след запориране на зависи от размера на дохода и от това колко деца са на издръжка в семейството. Ето и какво казва точно закона:

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Принципно по закон родителите дължат издръжка на децата си, когато те са ученици до 20 години и редовни студенти до 25 години. Конкретно как би стоял случаят при Вас не можем да кажем със сигурност.

2. Може да се стигне до изземване на движимо и недвижимо имущество. То се извършва в рамките определени от закона. Така например, ако апартаментът/жилището на семейството е единствен и е неделим (т.е. не могат да се обособят две самостоятелни жилища), то не може да бъде продадено от съдия-изпълнителя.

Повече информация относно процедурата за предсрочна изискуемост можете да видите тук.

Надявам се да сме били полезни.

Екипът на МОИТЕ ПАРИ