Искам да Ви предложа 2 казуса и моля, да дадете съвет, който обслужва интереса на длъжника. Като начало, искам да поясня, че тук слагам, макар и неуместно, равенство между длъжник, съ длъжник и поръчител. Правя го, за да си спестя писане.

Казус1: Млада майка губи бебето си в пожар. Семейството е съсипано емоционално и финансово. Тя е длъжник. Поради емоционалното си състояние не може да работи.


Казус 2: Майка и син са длъжник и съ длъжник. И двамата имат кредити в една институция. Майката има добра пенсия, но възрастта изисква съдлъжник. Синът става такъв, макар пенсията му да е малка. Майката почива и двата кредита увисват. СД не е в състояние да плаща, поради крайна бедност. Има признаци и за ментални проблеми в сина, но те не са документирани.

Та... Какво ще посъветвате тия хора?

Казус 1. Отправих я към психолог. Каквото и да стане там, няма да се отрази на финансите И, защото тя беше със социално майчинство. Съкратиха я, до като беше бременна. Сега няма майчинство, няма и право на болнични. Сиреч: няма доходи. Съпругът И работи в един завод, който плаща нередовно. Хубавото е, че този завод ги е приютил в едно стайче в мазето на ведомствена сграда, та да не са на пътя. Много са зле. Кредиторът, обаче си е кредитор. Тя дълго ще се възстановява. Осъзнава всичко, но припада.

Казус 2: Мисля, че мога да го насоча към психиатър, за да си вземе свидетелство, че има пси проблем.
Не знам защо толкова се вълнувам от такива съдби, но... И неговта къща е изгоряла миналата година. Сега е на квартира.
И това ми било "бирник"! Говоря за себе си!

Понякога доброволно, понякога доброзорно - опрощавала съм и са ми опрощавали. Състраданието несъмнено ми е голям проблем в професията. Често злоупотребяват с него. Хубавото е, че умея да го "приземявам". Лошото е, че всяка злоупотеба с него ми коства много нерви. Разбирам, че е неизбежно. Няма как да избягам от себе си, нито да променя природата на когото, или каквото и да е. Даденост! Но, има казуси, по които искам да защитя интереса на някой друг, който ми е никакъв, но същността ми крещи, че така е редно.