Отговор на Вашия въпрос можете да намерите в Чл. 446 от ГПК: „(1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. (2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.” Надяваме се, че информацията Ви е полезна. Поздрави! Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Вие в качеството си на солидарен длъжник по кредита Вие отговаряте с цялото си имущество (движимо и недвижимо) за погасяване на задължението. Според ГПК при неплащане на задължението кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Чрез този изпълнителен лист може да последва завеждането на изпълнително дело срещу длъжника от съдия-изпълнител, който може да наложи запор върху негови  движими вещи /автомобил, обзавеждане, дом. техника и пр., както и върху бъдещи вземания – напр. работна заплата. Ако няма такива, достатъчни да покрият сумата по задължението, ще се наложи възбрана върху недвижими имоти. Важно е да се знае, че взискателя (кредитора) определя върху каква собственост (движимо, недвижимо имущество, вземания, спестявания и пр.) на длъжника да бъде насочено изпълнението (чл. 442 от ГПК). Няма определена поредност или последователност в налагането на запор/и и/или възбрана/и. В тази ситуация при насочването на принудително изпълнение върху определена собственост на длъжника, последния би могъл да предложи на съдебния изпълнител замяна с друга негова собственост. Това е един начин, по който длъжника има възможност да се защити предлагайки друга вещ, чрез която да се удовлетвори вземането. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложения от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане (чл. 443 от ГПК). До изпълнително производство се стига, когато са налице значителни нарушения в обслужването на задължението към банката, т.е. допуснати са редица просрочия в погасяването, вследствие на което банката. Според чл. 60 (2) от ЗКИ при неплащане на една или повече вноски банката има право да направи заема предсрочно изискуем и да поиска издаване на изпълнителен лист от съда, въз основа на счетоводните си книги. Когато кредитът е обезпечен с поръчителство практика е когато главния длъжник по заема спре да обслужва задължението си банката се обръща към поръчителя по кредита, върху който биват налагани посочените по-горе принудителни мерки. Това, което поръчителя може да направи в този случай е да се споразумее със СИ за схема, по която да се реализира издължаване на кредита. С издаването на изпълнителен лист, първата стъпка, която следва да бъде направена е изпращане на покана за доброволно изпълнение. Чрез нея на длъжника се дава възможност в 14-дневен срок от получаването й или да погаси задължението си или да предложи план за погасяването му. Обичайно, длъжникът следва да погаси 30% от търсената сума и да договори погасителен план за остатъка (например на равни месечни вноски в размер на 10% от задължението). Разбира се е възможно да се приложи друга схема на плащане, тъй като не съществува универсална такава. Повече информация по темата може да прочетете тук. Законът предоставя възможност на поръчителите, изпълнили задължението определена защита. Според чл.146 от ЗЗД в случай, че поръчителя е изпълнил задължението, встъпва е правата на кредиторът (банката) срещу длъжника. Реална това означава, че поръчителя ще има възможност чрез съда да приложи същите тези мерки на принудително изпълнение, които са били насочени срещу него, само че този път те ще бъдат срещу главния длъжник по заема. Надяваме се, че сме били полезни. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Обикновено се изпълнява първия получен запор, а за всеки следващ такъв се уведомява СИ, който го е изпратил. След получаване на запорното съобщение лицето трябва да съобщи на СИ: 1. Признава ли се за основателно вземането, върху което се налага запорът; 2. Има ли претенции от други лица върху същото вземане; 3. Наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Относно пропорциите, които се отделя и служат за изплащане на задълженията това е от компетенциите на СИ, които определя размера им. Съществува известна логика ако задълженията са в еднакъв размер, те да се поделят, но това са само предположения. Ограничението, относно максималния размер, който може да бъде удържан в чл.446 (1) от ГПК се отнася по отношение на доходите, установени от съответното трудово правоотношение, независимо от брой на запорите. Накратко всички запори не трябва да надвишават определения в закона размер. Все пак ние не сме юристи, поради което Ви съветваме да се обърнете към такъв. Надяваме се, че информацията ще Ви бъде полезна. Поздрави, Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Давността по финансови задължения е 3 години. Тя тече при условие, че задължението не е потърсено от кредитора. Ако е заведено дело давността не тече по време на делото, а след края му автоматично се подновява за още 3 години, а преди края на този срок банката предприема мерки за новото му удължаване. В този смисъл можем да кажем, че давност на задължение към финансова институция един вид не съществува, или най-малкото е нереалистичен. За давност на запор на заплатата не сме чували. Запорът ще седи докато задължението не се изплати. Надяваме се да сме отговорили на въпроса Ви. Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Принципно предсрочната изискуемост на вземанията може да се насочи към всеки един от солидарните длъжници (поръчители и основен длъжник). Изпълнението не се стреме да разпредели по равно тежестта на задължението, а да се погаси задължението по възможно най-бързия начин.   Вашата защита в случая е правото Ви на регресен иск, който можете да насочите, както към основния длъжник, така и към другия поръчител по договора.   Нашият съвет е да погасите задължението първо (ако Ви е възможно) и после да насочите претенцията си към длъжника. По този начин с едно дело ще обхванете всичко задължения, които сте покрили.   Бихме искали също да Ви препоръчаме да се допитате до адвокат, който най-добре би могъл да Ви разясни правата Ви в създалата се ситуация.   Надяваме се да сме Ви били полезни.   Екипът на МОИТЕ ПАРИ

Здравейте, Принципно не би следвало да имате проблем. Кредитната история на длъжниците по наша информация не обхваща задължения към лица различни от финансиращите институции. Надяваме се да сме отговорили на въпроса Ви. Екипът на МОИТЕ ПАРИ